Опитайте приставката на Lekuvai.bg за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
  • Днес: неделя, октомври 21, 2018

Тайната сила на сусамовата сол, която беше скрита досега!

май18/ 2018

Сусамовата сол (наричана в Япония „гомашио”) е подправка, която е добър заместител на трапезната сол. Тя се приготвя като нелющеният сусам се изпича леко и се смила с хималайска сол.

В зависимост от съотношението сусам – сол може да се спазва и подходящата диета.

 

Гомашио може да се приготви и у дома.

Обикновено съотношението варира от 5:1 сусам-сол, като то може да достигне до 15: 1 в полза на сусама, за тези, които го обичат по-безсолно. Най-често се препоръчва да е 7:1. Получава се сусамова сол с ядков вкус, който се съчетава добре почти с всичко – като подправка за салати, сосове, житни ястия. Обикновено я препоръчват в макробиотичното хранене.  Гомашио не трябва да се готви, а да се поръси сурово в готовото ястие. Той е богат на калции. 2 суп. л. гомашио се равняват на 1 чаша прясно мляко. Според макробиотичното хранене, сусамовата сол прави кръвта по-малко киселинна пише bradva.bg.

 

Малките деца имат нужда от съвсем малко сол, в противен случай тя ще „събуди” преждевременно някои процеси у тях, които да стимулират силното им желание за солени закуски. Твърде често виждаме малки деца да искат настойчиво картофен чипс или фъстъци, които могат да станат причина за здравословни проблеми по-късно в живота, също както и насърчаването на желанието за захар – другата крайност, коментира сп.”Ню Вю”.

 

Използването на сол в храната показва, че ние се храним не само от растителния и животинския, но и директно от минералния свят. Според източните автори солта има двойнствена природа – едновременно ‚ян‘ (свиваща, пробивна, мъжка, активна и гореща) и ‚ин‘ (разширяваща, флуидна, приемаща и женска). В кристалната й форма могат да бъдат открити ‚ян‘ качествата, но при разтваряне солта става повече ‚ин‘. Химически, солта е съединение на натрий и хлор.

 

Солта е много важна и необходима субстанция, но само в малки дози –  5 гр. на ден (или 1 чаена лъжичка).

Това е количество, което варира в зависимост от сезона и климата, възрастта, и дори темперамента или тялото. Известно е обаче, че дневното количество сол непрекъснато се превишава, като средно европейците приемат 20 гр.,  а американците – 30 гр.

 

Желанието за сол е физиологически свързано с количеството сол, което е вече в тялото и това желание може да стане ненаситно/непреодолимо. С приемането на повече натрий, нивото му в кръвта се повишава и натриевата „помпа” се затруднява да поддържа здравословен натриево-калиев баланс. Проблемът често се изостря от факта, че повечето хора използват търговска сол, една високо рафинирана, химическа разновидност.

Тя представлява 99.5% калиев хлорид, съдържа противослепващи химикали, калиев йодид и захар (декстроза) за стабилизиране на йода. Рафинираната сол е лишена от 60-те макроелементи, които се намират в истинската морска сол, чийто профил е от същия вид както собствената ни кръв. Именно дисбалансът причинен от рафинираната сол води до силното желание за сол.

 

През 1923 г.  австрийският учен Рудолф Щайнер говори за солта като за изключително важно хранително вещество. Той казва, че ние солим нашите ястия,  за да можем да мислим,  солта и минералите имат връзка със съзнателния живот на човека.  

Натриево-калиевият баланс в организма 
Натрият работи заедно с калия, за да регулира pH баланса (киселинно-алкалния баланс) в кръвта и освен това е ангажиран в провеждането на нервни импулси. В допълнение, той помага за поддържането на другите минерали, особено на калция. Калият е концентриран в клетъчната мембрана, докато натрият по-скоро се намира в по-големи количества в течността около клетките.

 

Моретата, заобикалящи земята, са по-богати на на-трий, а калият изобилства в растителния свят на земята. По същия начин, в еволюционните процеси натрият доминира в най-ранните форми на живот в големите океани, а с развитието на по-сложни форми, постепенно е изтласкан от вътрешността на клетките и заместен от калия.

Жизненоважното значение на солта и основните й опасности за здравето се дискутират широко днес, но нейната истинска функция е все още недоразбрана. 

И така, у човека солта се намира в две състояния: първо, в разтворено състояние в кръвта, а след това като процес в мозъка и нервната система, който води до един вид отлагане и който е физиологичната основа за съзнанието. Най- известният пример за това е „мозъчният пясък“ (кристалите калциев карбонат) в епифизната жлеза, която, ако липсва или е абнормна, води до идиотия или слабоумие.“

 

Пълният отказ от сол често води до умора, апатия и нарушаване на способността за ясно мислене.

От собствен опит, че е достатъчна само щипка сол, за да се внесат допълнителни качества в овесената каша напр., или когато разбиваме белтъци, за да се създаде твърдост. Знаем, че солта има свойството да засилва – „подчертава” – други вкусове по един недоловим начин. Трябва да имаме предвид също, че тъй като солта подпомага метаболизма на скорбялата, по-добре е да се слага, докато готвим храната, а не допълнително в чинията.

История на солта 
В Древния Египет, солта била употребявана като консервант. Eгиптяните разменяли солена риба срещу ливански кедър, стъкло и пурпурно багрило. Солта била и важна съставка в процеса по мумифициране: натрум – субстанция, съдържаща натриев хлорид, се използвала при балсамирането на телата на заможните египтяни, а обикновена сол – на по-бедните, пише още сп. „Ню Вю”. Договорите се сключвали на маса, на която храната била жертвена и на която присъства и солта, като консервиращите й качества символизирали трайността на договора.

 

Арабската фраза „Между нас има сол”, която означава „Сега сме приятели”, напомня за силата на такова обвързване. Според друг един обичай, в древността почетните гости били слагани да седнат на масата „над солта”, тъй като тези места се пазели за знатни хора. У нас също има един израз „мисли се за солта на земята”, т.е за най-ценната, най-важната част на общество.

Според Омир тя е „божествена“. Римските войници получавали своите заплати в „солни пари” (‘salary’ – англ. заплата, има за корен sal от salt – англ. сол), което показва нарастващото значение на солта. 

Влез сега в най-бързо развиващата се здравна група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"
loading...